Работна дефиниция на Международния съюз за почит към жертвите на Холокоста за антисемитизъм
Международният съюз за почит към жертвите на Холокоста (IHRA) обединява правителства и експерти с цел укрепване, напредък и насърчаване на образованието за Холокоста, възпоменание и изследване в световен мащаб и спазване на ангажиментите съгласно Стокхолмската декларация от 2000 г. Правно необвързващата работна дефиниция за антисемитизъм беше приета от 31-те държави – членки на Международния съюз за почит към жертвите на Холокоста, на 26 май 2016 г.
„Антисемитизмът е определено възприемане на евреите, което може да бъде изразено като омраза към евреите. Реторичните и физическите прояви на антисемитизма са насочени към евреи или неевреи и/или към тяхното имущество, към институции на еврейската общност и към еврейски религиозни заведения.“
За насочване на IHRA в работата ѝ могат да послужат следните примери:
Проявите могат да включват вземане на прицел на Държавата Израел, замислена като еврейска общност. Критиките по отношение на Израел обаче, които са сходни с тези по отношение на която и да е друга държава, не могат да бъдат считани за антисемитски. Антисемитизмът често обвинява евреите в конспирация с цел да се навреди на човечеството и често се използва за обвиняване на евреите за това „защо нещата се объркат“. Той се изразява в говор, писане, визуални форми и действия, като в него се използват зловещи стереотипи и негативни характеристики.
Съвременните примери за антисемитизъм в обществения живот, медиите, училищата, работното място и в религиозната сфера биха могли, предвид цялостния контекст, да включват следното, без да се ограничават до него:
- Призоваване към, подпомагане или оправдаване на убийството или увреждането на евреи в името на радикална идеология или екстремистко религиозно схващане.
- Отправяне на подвеждащи, нехуманни, демонизиращи или стереотипни твърдения за евреите като такива или за властта на евреите като колектив, като например по-специално, но не изключително, мита за световна еврейска конспирация или за евреи, които контролират медиите, икономиката, правителството или други обществени институции.
- Обвиняване на евреите като народ, който е отговорен за действителни или въображаеми нарушения, извършени от един конкретен евреин или една еврейска група, или дори за деяния, извършени от неевреи.
- Отричане на факта, обхвата, механизмите (напр. газовите камери) или преднамереността на геноцида на еврейския народ при националсоциализма в Германия и нейните поддръжници и съучастници през Втората световна война (Холокоста).
- Обвиняване на евреите като народ или Израел като държава за измислянето или преувеличаването на Холокоста.
- Обвиняване на еврейските граждани в по-голяма лоялност към Израел или към предполагаемите приоритети на евреите по света, отколкото към интересите на собствените им нации.
- Отказване на евреите на правото им на самоопределяне, например като се твърди, че съществуването на Държавата Израел е расистко.
- Прилагане на двойни стандарти, като се изисква да поведение, което не се очаква или не се изисква от която и да е друга демократична нация.
- Използване на символите и изображенията, свързани с класическия антисемитизъм (напр. твърдения, че евреи са убил Христос, или кръвната клевета) за охарактеризиране на Израел или на израелците.
- Привеждане на сравнения на съвременната израелска политика с тази на нацистите.
- Търсене на колективна отговорност от евреите за действия на Държавата Израел.
Антисемитските актове са престъпления, когато са определени като такива от правото (например отричане на Холокоста или разпространение на антисемитски материали в някои страни).
Престъпните деяния са антисемитски, когато целите на нападенията, независимо дали са хора или имущество – като сгради, училища, места за богослужение и гробища – са избрани поради това, че са или се считат за еврейски или за свързани с евреите.
Антисемитска дискриминация е отричането на евреите на възможности или услуги, които са на разположение на други, и е незаконна в много държави.